Совиньон блан често е изписано само "Совиньон", по-правилно би било този сорт да се назовава с пълното му име, защото има цял спектър от други Совиньони - жълт (Жон), черен (Ноар), розов (Розе) и отъждествявания с него сив (Гри), червен (Руж), зелен (Вер) и виолетов (Вьоле): на най-разпространения бял Совиньон подобен е само жълтият. Във Франция, Калифорния, ЮАР, Австралия и Нова Зеландия известен като Блан Фюме (Blanc Fume), в Германия и Австрия като Мускат Силванер (Muskat-Silvaner).Совиньон блан предпочита леки глинесто-песъчливи почви на наклонени терени. Силно уязвим е от ботритис, оидиум и черно гниене.

В чист вид, некупажиран и несмекчен от друг сорт, Совиньон се среща само във вината от две наименования за произход от Горна Лоара във Франция - в Сан Сера и Пюйи-Фюме. Този сорт дава вина, които обикновено  са много ароматни и напомнят зелено неузряло грозде и плодове. Основната му характеристика е пронизителен, мигновено разпознаваем аромат, за който често казват, че е тревист, копривен и едновременно с това мускусен. Характерът на тези вина зависи повече от годината на реколтата и от уменията на производителя, отколкото от района на наименованието. Повечето вина от Лоара трябва да се изпиват през първите две години от производството, и то добре охладени, макар че в някои винарски изби като “Chateau de Nozet”, се съхраняват и по-стари вина със запазени качества.
Агробиологична характеристика- сортът е среднозреещ (в района на Пловдив и Плевен узрява около началото на ІХ). Гроздът е малък до средно голям, цилиндричен до цилиндрично коничен, сбит. Зърното е дребно, кръгловато, сочно с приятен вкус. Покрито е с жълто-зелена, с обилен восъчен налеп кожица. Сортът има добър афинитет с подложките Кобер 5ББ, 41 Б и SO4.

• Технологична характеристика- в технологична зрялост захарното съдържание в гроздето е около 20-24% а съдържанието на титруеми киселини - 8-9 г/л.
• Устойчивост- притежава средна устойчивост  на ниски зимни температури. Напада се от сиво гниене, поради което трябва да се отглежда на проветриви места.
• Добив- лозите са силно растящи с добра родовитост (средният добив от декар е 800-1000 кг)
• Лист — среден, закръглен, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е мрежесто набръчкана, загъната нагоре фуниеобразно. Очертанието на средната лапа образува тъп или прав ъгъл. Горните врязове са средни до дълбоки, затворени, с яйцевиден отвор и със заострено дъно, рядко отворени, лировидни, с тесен отвор. Долните врязове са средно дълбоки, отворени, лировидни, с тесен отвор и с остро дъно, рядко затворени, с елиптичен отвор. Опашният вряз е затворен, с елиптичен отвор, понякога отворен, лировиден, с остро дъно. Зъбите са средни, преходни към куполовидни, с широка основа. Нерватурата е добре изразена, слабо мъхнато-четинеста, светлозелена. Дръжката е средно. дълга, гола, слабо розова на петна. Есенната окраска на листа е жълта.
• Цвят — двуполов. Грозд — малък, цилиндрично-коничен, сбит.Дръжката е къса, дебела, вдървесинена цялата, жилава. Зърно — дребно, сферично, жълтозелено, с изобилен восъчен налеп, с гъсти дребни точици. Ципата е дебела, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, тънка, с малко конусовидно ложе и средно дълга четчица. 

Совиньон е средно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Подходящи за него са по-хладни райони с хумусно-карбонатни и чакълести почви. Има силен растеж, висока родовитост и висок добив. Чувствителен е на гниене, но е сравнително устойчив на ниски температури. От гроздето му се получават висококачествени бели трапезни вина, по-рядко шампански виноматериали и сладки вина.